Думите
Думите
Лежа в нощта и думите будувам,
през много болка са преминали на глас.
Сега мълчат, навярно съществуват
далеч от всяка дефиниция за нас.
Рисувам сън, във който ги предчувствам,
по-бели са дори от първа преспа сняг.
Защо мълчат? В бушуващите чувства,
без думите изгубвам усета за бряг.
Мълчи нощта, в полите й се крием,
четем по пръстите си колко сме сами.
Струи любов от моите - сбери я,
в бездумната й нежност вече не боли.
Лежа в нощта и думите лекувам,
летят в мелодия от щастие на глас.
"Обичам те" - сърцето ми ликува
и думите прошепва в твоето със страст.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
