Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
11.06.2015 г., 12:16 ч.  

Думите 

  Поезия
426 0 7

Думите

 

Лежа в нощта и думите будувам,
през много болка са преминали на глас.
Сега мълчат, навярно съществуват
далеч от всяка дефиниция за нас.


Рисувам сън, във който ги предчувствам,
по-бели са дори от първа преспа сняг.
Защо мълчат? В бушуващите чувства,
без думите изгубвам усета за бряг.

 

Мълчи нощта, в полите й се крием,
четем по пръстите си колко сме сами.
Струи любов от моите - сбери я,
в бездумната й нежност вече не боли.

 

Лежа в нощта и думите лекувам,
летят в мелодия от щастие на глас.
"Обичам те" - сърцето ми ликува
и думите прошепва в твоето със страст.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви от сърце за милите и топли думи! Щастлива съм, че стихът ви е докоснал.
  • Докосна с твоите думи душата ми Цвети и остави в мен една прекрасна наслада! Благодаря ти!
    Поздравления
  • С уникален поглед към думите...
    Браво!
  • ! )))
  • Отново изящна и вдъхновяваща лирика поднасяш, Цвети!
    Харесах докосването на думите ти до мембраната на душата си.
    Усетих и пространството на бездумието, което те заграждат
    с овална мекота.

    "Лежа в нощта и думите будувам,
    през много болка са преминали на глас.
    Сега мълчат, навярно съществуват
    далеч от всяка дефиниция за нас."

    Хубаво и толкова нестандартно!

    Поздравявам те за хубавия стих!
  • Харесвам твоите стихове. Благодаря и за този!
  • Красива поезия, Цвета!!
Предложения
: ??:??