Думите
Ах, тези думи – плакани, изстрадани,
прокапаха по бeлите ми листи.
Нали си обещах – ще пиша радости,
за всички друго нека да са чисти.
Но нямам власт над будната им съвест
макар, че се затворих зад очите си.
В ъглите на душата си се спъвах
и мислите с утопии очистих.
Навярно се зараждат първо думите.
Дори за Бог – „В началото бе словото.”
Не винаги най-верните са умните. ...