Думите
Думите
Ах, тези думи – плакани, изстрадани,
прокапаха по бeлите ми листи.
Нали си обещах – ще пиша радости,
за всички друго нека да са чисти.
Но нямам власт над будната им съвест
макар, че се затворих зад очите си.
В ъглите на душата си се спъвах
и мислите с утопии очистих.
Навярно се зараждат първо думите.
Дори за Бог – „В началото бе словото.”
Не винаги най-верните са умните.
Не винаги най-силни са оловните.
Не винаги красивите са в розово.
Не винаги най-нежните са истински.
При зла поличба в рог се крият (козия)
но пак будуват пиша ли неистини.
Ах тези думи – в стихове описани
ме будят даже в нощи теменужени.
Дали и те не търсят в мене пристана
с надеждата, че някому са нужни.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
