13 янв. 2009 г., 09:50
Думите на тишината
Думите на тишината
Тишината простена -
Обичам те! -
ала ледът в душата
не потрепваше.
И думите се плъзгаха
по нищото,
и се блъскаха в стените
замръзнали.
В тишината замлъкнала
повтаряше ехото
на душата замръзнала -
Обичам те...
И думите се оглеждаха
в ледената скулптура,
и все тъй се хлъзгаха,
и се скриваха в нищото...
© Даниела Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
На мен ми е малко неясно. За душата ми е ясно, че е отъждествена с ледена скулптура, но общо взето в целия стих се повтарят няколко думи.
И това:
"В тишината замлъкнала
повтаряше ехото
на душата замръзнала -
Обичам те..."
Кой го е повтарял?
И друго - повторението на "и"-тата в начало на ред дразнят. А в последната строфа от 4 реда, 3 ти започват с "И".
Това е моето съвсем искрено мнение! Надявам се да не се сърдиш! -
Харесах!
-
Това ми хареса! Изчистено, ритмично и с образност! Браво, Даниела!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
мисля че се разбира
проблемът за мен е че самото ехо е повторение
думата "повтаряше" е излишна
може да се замени с "(се)чуваше" и всякакви подобни
а стихът е приятен ... но не успя съвсем да ме изгъделичка ...
поздрави
редакт. ... липсва и едно "се чуваше ехото ОТ ЗОВА на душата..."... или да не е "НА душата" а "В душата"... де да знам така както е написано наистина и аз не можех съвсем да го схвана ...