13.01.2009 г., 9:50

Думите на тишината

1K 0 4

        Думите на тишината

 

Тишината простена -

Обичам те! -

ала ледът в душата

не потрепваше.

 

И думите се плъзгаха

по нищото,

и се блъскаха в стените

замръзнали.

 

В тишината замлъкнала

повтаряше ехото

на душата замръзнала -

Обичам те...

 

И думите се оглеждаха

в ледената скулптура,

и все тъй се хлъзгаха,

и се скриваха в нищото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ел, ехото идва от зова на душата - "Обичам те!"
    мисля че се разбира
    проблемът за мен е че самото ехо е повторение
    думата "повтаряше" е излишна
    може да се замени с "(се)чуваше" и всякакви подобни


    а стихът е приятен ... но не успя съвсем да ме изгъделичка ...

    поздрави

    редакт. ... липсва и едно "се чуваше ехото ОТ ЗОВА на душата..."... или да не е "НА душата" а "В душата"... де да знам така както е написано наистина и аз не можех съвсем да го схвана ...
  • На мен ми е малко неясно. За душата ми е ясно, че е отъждествена с ледена скулптура, но общо взето в целия стих се повтарят няколко думи.
    И това:

    "В тишината замлъкнала
    повтаряше ехото
    на душата замръзнала -
    Обичам те..."

    Кой го е повтарял?

    И друго - повторението на "и"-тата в начало на ред дразнят. А в последната строфа от 4 реда, 3 ти започват с "И".

    Това е моето съвсем искрено мнение! Надявам се да не се сърдиш!
  • Харесах!
  • Това ми хареса! Изчистено, ритмично и с образност! Браво, Даниела!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...