Думите на тишината
Думите на тишината
Тишината простена -
Обичам те! -
ала ледът в душата
не потрепваше.
И думите се плъзгаха
по нищото,
и се блъскаха в стените
замръзнали.
В тишината замлъкнала
повтаряше ехото
на душата замръзнала -
Обичам те...
И думите се оглеждаха
в ледената скулптура,
и все тъй се хлъзгаха,
и се скриваха в нищото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени