15 дек. 2014 г., 10:24

Душа

850 0 0

Душа

 

 

Душа тъй нежна, тъй смирена,

от много злост е тя сломена.

 

Усещам как силно сърцето тупти,

емоция, страст е това може би.

 

Премислям, претеглям хиляди дела,

а мисли бушуват и въртят се в глава.

 

Дали ще спечеля, дали ще изгубя

или пък с риск себе си ще погубя.

 

Понявга проронвам сълза от тревога,

от страх, от неволя, че вече не мога.

 

Все бързам, все тичам в този свят,

той шарен, суров и непознат.

 

 

Ивелина Стойова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Стойова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...