Душа

Душа тъй нежна, тъй смирена,

от много злост е тя сломена.

Усещам как силно сърцето тупти,

емоция, страст е това може би.

Премислям, претеглям хиляди дела,

а мисли бушуват и въртят се в глава.

Дали ще спечеля, дали ще изгубя

или пък с риск себе си ще погубя.

Понявга проронвам сълза от тревога,

от страх, от неволя, че вече не мога.

Все бързам, все тичам в този свят,

той шарен, суров и непознат.

Ивелина Стойова