15.12.2014 г., 10:24

Душа

847 0 0

Душа

 

 

Душа тъй нежна, тъй смирена,

от много злост е тя сломена.

 

Усещам как силно сърцето тупти,

емоция, страст е това може би.

 

Премислям, претеглям хиляди дела,

а мисли бушуват и въртят се в глава.

 

Дали ще спечеля, дали ще изгубя

или пък с риск себе си ще погубя.

 

Понявга проронвам сълза от тревога,

от страх, от неволя, че вече не мога.

 

Все бързам, все тичам в този свят,

той шарен, суров и непознат.

 

 

Ивелина Стойова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Стойова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...