Едни очи зърнах

в лунната самотна нощ.

Видях в тях копнежа замрял,

една вълна, бурна, искаща да отплува

съвсем надалеч, надалеч...

Очите плачеха, а в мен нещо шептеше.

Сякаш и преди бях ги зърнал,

но сега съм ги забравил,

една омраза като вятър замете прашинките на любовта

от моето сърце.

Запрашен спомен се завърна,

залят от бурната вълна.

Явно не съм успял да забравя тези очи,

защото в тях видях как 

бе заключена мойта душа.

Милан Милев

29.08.09