30 ago 2009, 14:28

Душата е заключена в твоите очи

  Poesía
679 0 1

Едни очи зърнах

в лунната самотна нощ.

Видях в тях копнежа замрял,

една вълна, бурна, искаща да отплува

съвсем надалеч, надалеч...

 

Очите плачеха, а в мен нещо шептеше.

Сякаш и преди бях ги зърнал,

но сега съм ги забравил,

една омраза като вятър замете прашинките на любовта

от моето сърце.

 

Запрашен спомен се завърна,

залят от бурната вълна.

Явно не съм успял да забравя тези очи,

защото в тях видях как 

бе заключена мойта душа.

 

Милан Милев

29.08.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...