11 февр. 2009 г., 07:54  

С мисълта за теб

1K 0 24

Животът ми е книга непрочетена.

Аз искам първо ти да я разгърнеш –

излишното във нея да зачеркнеш

и по-добра на мене да я върнеш.

 

Сама не мога – всичко ми е свидно,

че всеки ред е писан със душа.

Със поглед трезвен само ти ще видиш

къде съм права и къде греша.

 

Животът ми е книга недописана

и всеки ден по мъничко я пиша.

Вървя през истини и през измислици

и само с мисълта за тебе дишам.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте, Светла, Мария!
    Радвам се, че прочетохте.
    -------------------------
    Мила Руми, разбирам те и ти благодаря за пожеланията.
    Но в мен има толкова дяволчета...
    Как да избягам от тях!
    Поздрави и хубава вечер!
  • Много силно чувство има тук. Само това не ми хареса, с дявола... Винаги при споменаването му ми горчи. Не искам да го има никъде, където се говори за любов. Той е пълен антипод на любовта. В него няма любов, нито капка. Желая ти да изпиташ такава любов, в която няма страдание. Страданието я ограбва, приземява, видоизменя...
  • Много е силно и истинско, като теб Ели! Обичам да те чета!
  • Страхотен стих!
  • Чудесни сте и вие, Ласка и Надя.
    Приятна вечер на всички!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...