11.02.2009 г., 7:54  

С мисълта за теб

1K 0 24

Животът ми е книга непрочетена.

Аз искам първо ти да я разгърнеш –

излишното във нея да зачеркнеш

и по-добра на мене да я върнеш.

 

Сама не мога – всичко ми е свидно,

че всеки ред е писан със душа.

Със поглед трезвен само ти ще видиш

къде съм права и къде греша.

 

Животът ми е книга недописана

и всеки ден по мъничко я пиша.

Вървя през истини и през измислици

и само с мисълта за тебе дишам.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте, Светла, Мария!
    Радвам се, че прочетохте.
    -------------------------
    Мила Руми, разбирам те и ти благодаря за пожеланията.
    Но в мен има толкова дяволчета...
    Как да избягам от тях!
    Поздрави и хубава вечер!
  • Много силно чувство има тук. Само това не ми хареса, с дявола... Винаги при споменаването му ми горчи. Не искам да го има никъде, където се говори за любов. Той е пълен антипод на любовта. В него няма любов, нито капка. Желая ти да изпиташ такава любов, в която няма страдание. Страданието я ограбва, приземява, видоизменя...
  • Много е силно и истинско, като теб Ели! Обичам да те чета!
  • Страхотен стих!
  • Чудесни сте и вие, Ласка и Надя.
    Приятна вечер на всички!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...