Животът ми е книга непрочетена.
Аз искам първо ти да я разгърнеш –
излишното във нея да зачеркнеш
и по-добра на мене да я върнеш.
Сама не мога – всичко ми е свидно,
че всеки ред е писан със душа.
Със поглед трезвен само ти ще видиш
къде съм права и къде греша.
Животът ми е книга недописана
и всеки ден по мъничко я пиша.
Вървя през истини и през измислици
и само с мисълта за тебе дишам.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Радвам се, че прочетохте.
-------------------------
Мила Руми, разбирам те и ти благодаря за пожеланията.
Но в мен има толкова дяволчета...
Как да избягам от тях!
Поздрави и хубава вечер!