Душата ми,
захвърлена е като вещ
и скрита някъде била е в шкафа,
но откривам я, когато с теб,
говоря, смея се и плача!
Душата ми,
отвори се отново,
разцъфна като цвете в пустиня,
захвърленото семе е било,
незнайно от кога зарито!
Душата ми,
отвори ти,
и ключът е в твоите ръце,
но дали ще го изхвърлиш на боклука,
ще решиш единствено и само ти!
Съвестта ми казва – "Ти си луда?!
Забрави за него - ще те нарани!!!",
но душата ми гори,
и не иска да се примири!