14.05.2016 г., 22:27  

Душата ми ...

781 0 1

Душата ми,
захвърлена е като вещ
и скрита някъде била е в шкафа,
но откривам я, когато с теб,
говоря, смея се и плача!
Душата ми,
отвори се отново,
разцъфна като цвете в пустиня,
захвърленото семе е било,
незнайно от кога зарито!
Душата ми,
отвори ти,
и ключът е в твоите ръце,
но дали ще го изхвърлиш на боклука,
ще решиш единствено и само ти!
Съвестта ми казва – "Ти си луда?!
Забрави за него - ще те нарани!!!",
но душата ми гори,
и не иска да се примири!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Радина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...