ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
7 нояб. 2010 г., 14:03

Душата на поета 

  Поэзия » Философская
1016 0 25

Душата на поета е родена

от мълнии, любов и  бурни страсти,

със Музите незнайни - скрито стене

в листата на житейските си храсти.

 

Душата на поета все будува,

мечтите ù са  гълъби бездомни,

със чувствата разпалено танцува

и гуши се сред рими детеродни...

 

Душата на поета е себична

(макар на разпит трудно да признава...),

изхранва се с парчета прозаичност

и тленност и забрава не познава...

 

Душата на поета е самотна

и неразбрана, и неукротима,

без стихове е „клетница сиротна”,

а с думите - в сърцето е ранима.

 

Душата си поетът не съзира,

защото е Вселена необятна -

звездите в нея всяка нощ умират,

но Поривът възражда ги стократно...

 

Душата на поета съществува

чрез Словото, което ни изпраща

и всяка болка, радост, тя дочува

и винаги, отвътре, тихо дращи...

 

 

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??