Душата на поета
Душата на поета е родена
от мълнии, любов и бурни страсти,
със Музите незнайни - скрито стене
в листата на житейските си храсти.
Душата на поета все будува,
мечтите ù са гълъби бездомни,
със чувствата разпалено танцува
и гуши се сред рими детеродни...
Душата на поета е себична
(макар на разпит трудно да признава...),
изхранва се с парчета прозаичност
и тленност и забрава не познава...
Душата на поета е самотна
и неразбрана, и неукротима,
без стихове е „клетница сиротна”,
а с думите - в сърцето е ранима.
Душата си поетът не съзира,
защото е Вселена необятна -
звездите в нея всяка нощ умират,
но Поривът възражда ги стократно...
Душата на поета съществува
чрез Словото, което ни изпраща
и всяка болка, радост, тя дочува
и винаги, отвътре, тихо дращи...
© Михаил Цветански All rights reserved.
