27 мая 2010 г., 23:28

Душата ти сияе 

  Поэзия » Любовная
566 0 0

Душата ти сияе със светлина неотразима.

Редят се като наниз перли – бисери мечти.

Докосват те сърцето ми с искри неустоими.

И бликат от очите ми потоци от сълзи.

 

Дали от радост, или пак от вечна мъка,

душата ми призвана е от твоята душа.

Да полети в бъдното пространство

и да пресътвори човешките мечти.

 

И отново с полет безконечен, вечен,

завръщайки се в реалността – сама.

Докосната от онзи дух божествен,

разбрала себе си – променяйки света.

© Валентина Недялкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??