27.05.2010 г., 23:28

Душата ти сияе

810 0 0

Душата ти сияе със светлина неотразима.

Редят се като наниз перли – бисери мечти.

Докосват те сърцето ми с искри неустоими.

И бликат от очите ми потоци от сълзи.

 

Дали от радост, или пак от вечна мъка,

душата ми призвана е от твоята душа.

Да полети в бъдното пространство

и да пресътвори човешките мечти.

 

И отново с полет безконечен, вечен,

завръщайки се в реалността – сама.

Докосната от онзи дух божествен,

разбрала себе си – променяйки света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...