Душевен блян
Изгубена, несподелена си оставам,
живота свой аз гледам отстрани
и с бавни стъпки остарявам,
остават в мен несбъднати мечти.
Отдадено на битието,
и на децата е сърцето, но
пламък жив, недогорян
мъждука в мене като блян.
Вървя объркана по своя път,
лутам се, очаквайки мигът,
който ми дарява светлина,
душата ми изпълва с топлина.
Любов красива аз жадувам,
и нежни страсти трепетно сънувам,
протягам ръце в тъмнината,
с очи невидими долавям в тишината –
шепот плах със огнена снага
да разказва приказки за любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Трендафилова Все права защищены
