Изгубена, несподелена си оставам,

живота свой аз гледам отстрани

и с бавни стъпки остарявам,

остават в мен несбъднати мечти.

Отдадено на битието, 

и на децата е сърцето, но

пламък жив, недогорян

мъждука в мене като блян.

Вървя объркана по своя път,

лутам се, очаквайки мигът,

който ми дарява светлина,

душата ми изпълва с топлина.

Любов красива аз жадувам,

и нежни страсти трепетно сънувам,

протягам ръце в тъмнината,

с очи невидими долавям в тишината –

шепот плах със огнена снага

да разказва приказки за любовта.