28 июл. 2013 г., 15:47

Душевна стихия

1.1K 0 0

Копнееш за любов, 
но не позволяваш да бъдеш обичана.
Търсиш близост, 
но не даваш да бъдеш докосвана.
Искаш да откриеш истината, 
но изричаш само лъжи.
Кажи, какво всъщност искаш?

Искам да съм нежна като цвете,
да чувстваш топлината на устните ми с изникването на първото кокиче.

Искам да съм обземаща като вятъра,
да чуваш шепота ми в полъха на морския бриз.

Искам да съм пронизваща като ледена висулка,
с падането на първия сняг да настръхваш от допира на леденото ми сърце.

Искам да съм гореща като жарта,
като погледнеш в огъня да почувстваш тялото ми, изпепелило душата ти.

Искам да съм природната стихия минала през теб и оставила следите на вечността, споменът за безкрайността. Да бъда вечната покровителка на твоята заблудена душа!


Н.Д.

Кьолн, 27.07.2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...