Душевна стихия

Копнееш за любов, 
но не позволяваш да бъдеш обичана.
Търсиш близост, 
но не даваш да бъдеш докосвана.
Искаш да откриеш истината, 
но изричаш само лъжи.
Кажи, какво всъщност искаш?

Искам да съм нежна като цвете,
да чувстваш топлината на устните ми с изникването на първото кокиче.

Искам да съм обземаща като вятъра,
да чуваш шепота ми в полъха на морския бриз.

Искам да съм пронизваща като ледена висулка,
с падането на първия сняг да настръхваш от допира на леденото ми сърце.

Искам да съм гореща като жарта,
като погледнеш в огъня да почувстваш тялото ми, изпепелило душата ти.

Искам да съм природната стихия минала през теб и оставила следите на вечността, споменът за безкрайността. Да бъда вечната покровителка на твоята заблудена душа!

Н.Д.

Кьолн, 27.07.2013