28 авг. 2012 г., 09:59

Душевно

1K 0 12

 

Подпъхнах две  души

всред твърдите корици...

Написах те

и листа сгънах,

музикално...

Затворих спомените във кутия

и пуснах слънцето да се разходи.

Изхвърлих старите надежди,

очакванията – зарових.

Оставих я душата си

да броди...

В горещото

на днешната нега,

едно дихание

гальовно я покани,

разлисти сантименти...

и в игра,

с любовни приказки

я мами...

Настръхнах...

Тихичко...

Омайно...

в ефира се понесе страст.

Прегръща се душата ми

потайно,

намери място,  

гдето нямам власт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДМ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • @ Стаси и Роси : БЛАГО ДАРЯВАМ ви, момичета! усмихнахте ме!вълшебства за вас от сърце и душа!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • пишем продължение, Душевнико!
  • Един слънчоглед
    те покани на танц,
    ти го погледна и се усмихна.
  • Enena, приятно ми стана от топлите думи!Сполай ти, мила!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...