Душевно
Подпъхнах две души
всред твърдите корици...
Написах те
и листа сгънах,
музикално...
Затворих спомените във кутия
и пуснах слънцето да се разходи.
Изхвърлих старите надежди,
очакванията – зарових.
Оставих я душата си
да броди...
В горещото
на днешната нега,
едно дихание
гальовно я покани,
разлисти сантименти...
и в игра,
с любовни приказки
я мами...
Настръхнах...
Тихичко...
Омайно...
в ефира се понесе страст.
Прегръща се душата ми
потайно,
намери място,
гдето нямам власт.
© ДМ All rights reserved.
