Душите знаят
Душите знаят
Аз не зная защо добротата е малко,
може просто под камък в душите да спи.
Ала знам, че посята, дори и напразно,
тя от мъничко зрънце расте и в злини.
Може някой добре да живее без нея -
ще пести свойто време за важни дела.
Но понеже спестеното - болно е семе,
после в шепи ще стиска от кал урожай.
Между вчера и утре изтича животът.
Нека днес да засеем доброто в света.
Да порасне високо, още повече, още.
Те, душите ни могат да пазят цвета.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
