Два полюса
Помислих,
че летя над синевата.
Затичах се
да слея длани с твоите.
В усмивката ми,
трепкаща звезда премигна -
застина сякаш времето.
Помръкна утрото,
и стана хлъзгаво
в очите ми
от лепкавост и хлад.
Премрежено
прокапаха снежинките
на завалелия
от тебе сняг.
А устните ти,
свити във мълчание,
отминаха ме,
като буци лед.
Промъкна се
бездушно разстояние,
разделящо
света ми с теб...
Две полюсни звезди
на небосвода.
посоки две...
и две следи.
Неоново
се леденееш в севера.
Аз паля юга
с парещи очи.
че летя над синевата.
Затичах се
да слея длани с твоите.
В усмивката ми,
трепкаща звезда премигна -
застина сякаш времето.
Помръкна утрото,
и стана хлъзгаво
в очите ми
от лепкавост и хлад.
Премрежено
прокапаха снежинките
на завалелия
от тебе сняг.
А устните ти,
свити във мълчание,
отминаха ме,
като буци лед.
Промъкна се
бездушно разстояние,
разделящо
света ми с теб...
Две полюсни звезди
на небосвода.
посоки две...
и две следи.
Неоново
се леденееш в севера.
Аз паля юга
с парещи очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
