Помислих, че летя над синевата. Затичах се да слея длани с твоите. В усмивката ми, трепкаща звезда премигна - застина сякаш времето. Помръкна утрото, и стана хлъзгаво в очите ми от лепкавост и хлад. Премрежено прокапаха снежинките на завалелия от тебе сняг. А устните ти, свити във мълчание, отминаха ме, като буци лед. Промъкна се бездушно разстояние, разделящо света ми с теб... Две полюсни звезди на небосвода. посоки две... и две следи. Неоново се леденееш в севера. Аз паля юга с парещи очи.
"Промъкна се
бездушно разстояние,
разделящо
света ми с теб...
Две полюсни звезди
на небосвода.
посоки две...
и две следи.
Неоново
се леденееш в севера.
Аз паля юга
с парещи очи."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
се леденееш в севера.
Аз паля юга
с парещи очи.
* * *
Чудесно стихотворение, Джейни! Прегръдки!