Два сонета за душата на поета
І.
Душата ти е пъпка медоносна,
разцъфнала сред нива росна.
В словата ти е сладката омая
на тази пъпка медоносна, зная.
Житейски бури и слани студени
брулят я. Но кой ще ù отнеме
натрупаната мъдрост зряла,
която в стиховете се е сбрала!?
Като пчели летим над тази пъпка,
омаяни от сладостната тръпка
на дълги глътки красота да пием,
света божествен в нея да открием.
Поезийо, с изящното си слово
прераждай се отново и отново!
ІІ.
Сърцето ти е амфора красива,
препълнена със виното пенливо
на силни чувства прекипели,
под слънцето на любовта узрели.
Навеждам се над стиховете кратки,
отпивам от амброзията сладка
на словото ти – топло и звънливо –
подобно вино – силно и пенливо.
Душата ми бе жадна и унила,
но то ù дава пак за полет сила.
Духът ми светъл се преражда,
сърцето ми отново песен ражда.
След този пир се чувствам обновена.
Живей, поезийо! Бъди благословена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
