Два сонета за душата на поета
І.
Душата ти е пъпка медоносна,
разцъфнала сред нива росна.
В словата ти е сладката омая
на тази пъпка медоносна, зная.
Житейски бури и слани студени
брулят я. Но кой ще ù отнеме
натрупаната мъдрост зряла,
която в стиховете се е сбрала!?
Като пчели летим над тази пъпка,
омаяни от сладостната тръпка
на дълги глътки красота да пием,
света божествен в нея да открием.
Поезийо, с изящното си слово
прераждай се отново и отново!
ІІ.
Сърцето ти е амфора красива,
препълнена със виното пенливо
на силни чувства прекипели,
под слънцето на любовта узрели.
Навеждам се над стиховете кратки,
отпивам от амброзията сладка
на словото ти – топло и звънливо –
подобно вино – силно и пенливо.
Душата ми бе жадна и унила,
но то ù дава пак за полет сила.
Духът ми светъл се преражда,
сърцето ми отново песен ражда.
След този пир се чувствам обновена.
Живей, поезийо! Бъди благословена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
