koral (Кирилка Пачева)
387 709
24 сент. 2013 г., 20:49

Двама 

  Поэзия
357 0 3

И сякаш Господ

слиза на земята -

така е чиста

и отдадена

душата.

Тъгата в светлина

се влива -

аз мога да летя,

но не сега,

сега не бива.

Сега съм тук

да те погаля.

Да те прилаская,

от мръсното

да те извадя.

Да те умия

със сълзите -

само така изчистват се

следите.

Да те стопля,

утеша

и възвися.

Тогава мога да летя -

когато си до мене.

Аз те водя,

ти ме водиш.

Двама сме в това.

Мислиш, че на друг говоря?

Не -

споделям се

със теб, душа.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??