Двама
И сякаш Господ
слиза на земята -
така е чиста
и отдадена
душата.
Тъгата в светлина
се влива -
аз мога да летя,
но не сега,
сега не бива.
Сега съм тук
да те погаля.
Да те прилаская,
от мръсното
да те извадя.
Да те умия
със сълзите -
само така изчистват се
следите.
Да те стопля,
утеша
и възвися.
Тогава мога да летя -
когато си до мене.
Аз те водя,
ти ме водиш.
Двама сме в това.
Мислиш, че на друг говоря?
Не -
споделям се
със теб, душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados
