Ние двама от планети сме различни,
ти си мечта и хубав сън,
аз неродена съм, но съм обречена,
със теб дори във вечността да съм...
И се губим и намираме,
и оставяме следа,
която всеки ден откриваме,
дори в безлунието на нощта.
Ти Звезден принц си,
от звезда необозрима,
докоснал моята мечта,
но аз не съм принцеса -
нямам име,
аз си отивам със деня...
Когато слънцето огрее,
с усмивка твоите очи,
когато с нежност те погали,
и разпръсне своите лъчи,
аз тръгвам без да се сбогувам,
със болка в моята душа,
а после тихо се завръщам,
със първите звезди в нощта...
Но ти не ме усещаш, знам...
Аз съм в съня ти... само там...
© Вероника Валери Все права защищены