Две братлета

22 окт. 2015 г., 11:22

Поэзия

319 0 4

Две братлета

Едно дете там някъде мечтае,

с надежда тръпне всеки ден.

Това дете е моето дете

за мен си мисли, в това съм убеден.

Това дете си има братче,

те двамата живеят заедно,

но някак са сами.

Баща им е далече

за жалост но уви.

Две сърчица туптят далече,

четири очи следят напразно

входната врата.

А татко им мълчи, търпи но няма вече

Борба с перото си ще водя аз сега!

Да бъда търпелив заради тях,

без кавги, викове и в очите страх

за мен е важно да бъдат здрави и щастливи

да скачат, викат и подскачат те игриви.

А вие Майки ме чуйте и запомнете

не са виновни тез малки същества.

Защо Любовта превърна се в Борба?

Да вие сте ги родили!

Но освен Майка

те имат и Баща!

valcanyon (Валентин Миленов)

2015-10-23T09:10:18+03:00

ИСТИНА.Благодаря ти.
Karina4 (Карина Кралева)

2015-10-23T01:24:21+03:00

Стихчето ми хареса! Аз мисля,че всеки един от родителите трябва да е положително настроен и честен и към другия родител и пред децата! Те нека да си се борят колкото искат,но пред децата те са от един отбор.
valcanyon (Валентин Миленов)

2015-10-22T23:22:31+03:00

Благодаря.
Mimoza20 (Мария Николова)

2015-10-22T20:59:54+03:00

Добро е стихчето въпреки изказаната тъга,Децата чувстват опора в бащите си, въпреки , че обичат майките си мъничко повече.Родителите са незаменими!