Oct 22, 2015, 11:22 AM

Две братлета 

  Poetry
315 0 4

                                           Две братлета

 

Едно дете там някъде мечтае,

с надежда тръпне всеки ден.

Това дете е моето дете

за мен си мисли, в това съм убеден.

 

Това дете си има братче,

те двамата живеят заедно,

но някак са сами.                                                                                                                   

Баща им е далече

за жалост но уви.

 

Две сърчица туптят далече,

четири очи следят напразно 

входната врата.

А татко им мълчи, търпи но няма вече

Борба с перото си ще водя аз сега!

 

Да бъда търпелив заради тях,

без кавги, викове и в очите страх

за мен е важно да бъдат здрави и щастливи

да скачат, викат и подскачат те игриви.

 

А вие Майки ме чуйте и запомнете

не са виновни тез малки същества.

Защо Любовта превърна се в Борба?

 

Да вие сте ги родили!

Но освен Майка

те имат и Баща!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ИСТИНА.Благодаря ти.
  • Стихчето ми хареса! Аз мисля,че всеки един от родителите трябва да е положително настроен и честен и към другия родител и пред децата! Те нека да си се борят колкото искат,но пред децата те са от един отбор.
  • Благодаря.
  • Добро е стихчето въпреки изказаната тъга,Децата чувстват опора в бащите си, въпреки , че обичат майките си мъничко повече.Родителите са незаменими!
Random works
: ??:??