Две братлета
Две братлета
Едно дете там някъде мечтае,
с надежда тръпне всеки ден.
Това дете е моето дете
за мен си мисли, в това съм убеден.
Това дете си има братче,
те двамата живеят заедно,
но някак са сами.
Баща им е далече
за жалост но уви.
Две сърчица туптят далече,
четири очи следят напразно
входната врата.
А татко им мълчи, търпи но няма вече
Борба с перото си ще водя аз сега!
Да бъда търпелив заради тях,
без кавги, викове и в очите страх
за мен е важно да бъдат здрави и щастливи
да скачат, викат и подскачат те игриви.
А вие Майки ме чуйте и запомнете
не са виновни тез малки същества.
Защо Любовта превърна се в Борба?
Да вие сте ги родили!
Но освен Майка
те имат и Баща!
© Валентин Миленов All rights reserved.
