Две деца
Две деца
Две ангелчета има в моя дом –
с невинни хубави очи,
И чистота, невинност, смях ехти -
те сбъдват всичките мечти.
Когато прибера се вкъщи –
те чакат ме, целуват ме дори –
и „мамо” казват ми с усмивка,
поглеждат ме с невинните очи.
Понякога не искам да живея
и бавно падам в пропастта.
Понякога не мога да се смея,
а те ми връщат радостта.
Единствено за тях живея.
Даряват ме с живот, с мечти.
И мога всичко да преодолея
във името на техните очи.
И те са моят смисъл, моят стимул.
Без тях животът ми е пълен със тъга.
Две деца, от Бог по–силни –
заради тях ще продължа сама.
И ще посрещна всички несполуки.
Ще се преборя със живота и смъртта,
защото зная - те си заслужават,
защото нямат никаква вина.
Защото те са толкова невинни,
те имат нужда от любов.
Дори да минат хиляди години,
те ме даряват с нов живот.
Не знаех, че такава обич има,
която да ти връща радостта,
и че от болката не се умира,
а прави те по–силен от смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Пенкова Все права защищены
