Две деца

Две ангелчета има в моя дом –

с невинни хубави очи,

И чистота, невинност, смях ехти -

те сбъдват всичките мечти.

Когато прибера се вкъщи –

те чакат ме, целуват ме дори –

и „мамо” казват ми с усмивка,

поглеждат ме с невинните очи.

Понякога не искам да живея

и бавно падам в пропастта.

Понякога не мога да се смея,

а те ми връщат радостта.

Единствено за тях живея.

Даряват ме с живот, с мечти.

И мога всичко да преодолея

във името на техните очи.

И те са моят смисъл, моят стимул.

Без тях животът ми е пълен със тъга.

Две деца, от Бог по–силни –

заради тях ще продължа сама.

И ще посрещна всички несполуки.

Ще се преборя със живота и смъртта,

защото зная - те си заслужават,

защото нямат никаква вина.

Защото те са толкова невинни,

те имат нужда от любов.

Дори да минат хиляди години,

те ме даряват с нов живот.

Не знаех, че такава обич има,

която да ти връща радостта,

и че от болката не се умира,

а прави те по–силен от смъртта.