Две деца

Две деца в автобуса сами пътуват,

хванали се здраво ръка за ръка.

Защо са сами? Може би тъгуват.

Две момиченца, две малки сестри едни,

навън е тъмно, къде са тръгнали?

Наоколо е блъсканица знаете Голяма,

старци, баби, много мъже и жени,

а те в тази бутаница са Сами,

малко дете с по-голямата си сестра,

някой накрая ги Видя и стана веднага.

С усмивка те благодариха и седнаха сега,

а очите им големи, тъжни останаха те.

И идва тяхната спирка накрая,

къде ще отидат тези малки деца не зная.

Извиках. Внимавайте деца! Пазете вас!

Аз съм голяма, спокойно. Аз съм в 4 клас!

А поуката остава само за нас.

Хора, Това са нашите деца,

дали са близки, знайни или случайни.

Децата са деца, прекрасни същества,

чисти, мили те усещат ни със своите сетива.

Едно богатство за всички по света!