29.11.2015 г., 22:14

Две деца

535 0 1

                                       Две деца

 

Две деца в автобуса сами пътуват,

хванали се здраво ръка за ръка.

Защо са сами? Може би тъгуват.

Две момиченца, две малки сестри едни,

навън е тъмно, къде са тръгнали?

 

Наоколо е блъсканица знаете Голяма,

старци, баби, много мъже и жени,

а те в тази бутаница са Сами,

малко дете с по-голямата си сестра,

някой накрая ги Видя и стана веднага.

 

С усмивка те благодариха и седнаха сега,

а очите им големи, тъжни останаха те.

 

И идва тяхната спирка накрая,

къде ще отидат тези малки деца не зная.

 

Извиках. Внимавайте деца! Пазете вас!

Аз съм голяма, спокойно. Аз съм в 4 клас!

 

А поуката остава само за нас.

Хора, Това са нашите деца,

дали са близки, знайни или случайни.

 

Децата са деца, прекрасни същества,

чисти, мили те усещат ни със своите сетива.

Едно богатство за всички по света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря.Сигурно сте прав.Ако искате прочетете и други мой стихове.Това излиза от душата ми.Такава ще бъде втората ми стихосбирка.Реалния живот.Благодаря.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...