5 февр. 2010 г., 16:01

Две души 

  Поэзия » Любовная
904 0 3

Изгубили се две души

в гората на живота необятен,

малката пътечка  със своите сълзи

покрили със завивка златна.

 

Навлезли във дълбоката тъма

и хванали се за ръце, вървели

по стъпките на своята съдба,

със трудности се борели, не спрели.

 

Нощем ги опазвала любов,

денем със доверие огряни,

обичта им вечна е до гроб

и затуй съдбата все ги брани.

 

Не е легенда, нито приказка това,

не е дори и волна песен,

а е истина за две сърца

и за живота им чудесен!

© Милена Войкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??