Две души
Изгубили се две души
в гората на живота необятен,
малката пътечка със своите сълзи
покрили със завивка златна.
Навлезли във дълбоката тъма
и хванали се за ръце, вървели
по стъпките на своята съдба,
със трудности се борели, не спрели.
Нощем ги опазвала любов,
денем със доверие огряни,
обичта им вечна е до гроб
и затуй съдбата все ги брани.
Не е легенда, нито приказка това,
не е дори и волна песен,
а е истина за две сърца
и за живота им чудесен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Войкова Все права защищены
