Изгубили се две души
в гората на живота необятен,
малката пътечка със своите сълзи
покрили със завивка златна.
Навлезли във дълбоката тъма
и хванали се за ръце, вървели
по стъпките на своята съдба,
със трудности се борели, не спрели.
Нощем ги опазвала любов,
денем със доверие огряни,
обичта им вечна е до гроб
и затуй съдбата все ги брани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up