Посвещавам на Кънчо Папазов!

Слънцето в теб не-ще изгасне,

огънят в сърцето ще гори.

Мисля си, че няма да пораснеш,

доста път до там ти предстои.

Вечерите тихи, ще те помнят 

и лъчите от безброй звезди.

спомените скъпи ще се гонят

в младостта ти като две моми.

Дните ти ще бъдат като буря,

нощите бушуващи вълни.

50 години са абсурдни,

за младеж, какъвто днес си ти.

Както в приказките стари, има радост и лъжи

Тъй и старостта не може младостта да победи.

Всичко е като магия, побелелите коси.

Но кръвта ти щом не спира, млад ще бъдеш, ЗАПОМНИ!