Две очи красиви, взиращи се в мен,
две ръце горещи, палещи страстта.
Копнежът ми по тебе всеки слънчев ден
кара ме да чувствам силно любовта.

Виждаш, че те следвам, радва те това,
но не мога вече, искам те сега.
Искам да съм с тебе, моята душа
чувства във момента силна самота.

Жалко, че не виждаш, сляпа си към мен.
Просто ти харесва аз да съм сломен.
Празен съм отвътре, пàри любовта,
сърцето ми изгаря, а ти духаш пепелта.

Виж, без теб не мога, дай ми малък шанс,
зная, че съм скромен, такъв се чувствам аз.
Дай ми още време, свиквам с това,
да обичам тебе, само тебе на света.

Четейки тези рими, чувствам аз сега,
смееш ми се тайно, не вярваш в любовта.
Но знай, че имам вяра, чакам в самота
твоята милувка, обляна в топлота.

Чудиш се, навярно, дали си ти това,
просто ми повярвай, отдай се на страстта.
Двамата ще станем цяло в света
и ще ме почувстваш в твоята душа.

Стига си го чела, схвана мисълта,
редно е да искам отговор сега.
Сещаш ли се само кой пише това?
Нямаш ли идея – ще го понеса.

Само да ти кажа какво си ти за мен,
залезът и изгревът, всеки следващ ден,
студът и топлината, болката и радостта,
аз за теб си мисля, сега и във вечността.