Време скрито зад две пролети...
отлетели, като сън от клепките. 
Незавръщащи се в дланите трептения. 
В пепелта на времето са стъпките...

С едно "Обичам те" приспивам нощите,
припаднали в нозете ми от скитане
по спомени от минало жадуване.
В очите с дъждовете от сънуване.

Догонвам вятъра и тихо шепна,
че искам да завърна времето.
В гнездото си да легна уморена
и под крилото си да сещам птичето.

А то, отдавна отлетяло, не се връща
и празното гнездо е разпиляно.
Крилете ми летят във сънища,
но са пречупени в реалното.

И, Боже мой... къде да скрия болката,
че нямото обичане е път без изход.
И вече тъй високи са небетата,
че вятърът не чува моя шепот.

Две пролети раздирам небосвода
и търся свободата си изгубена.
Не стихва обичта, а в мен удавена
душата плаче в болката потънала. 

Djein_Ear 04.04.2014