Две сълзи
Косите - побелели като сняг,
кожата - набръчкана и вехта.
Но в сърцето си е вечно млад,
в очите му блести надежда.
В треперещите си ръце държи
стара снимка... стара, избеляла.
Старческата му душа тъжи
за онази, дето с него извървяла
хилядите пътища на техния живот,
все различни, неутъпкани, нелеки.
И в сърцето си бе вечно млада,
в очите ù той виждаше надежда.
Дали го чака някъде в други свят,
дали ще дойде ден за нова среща?
По набръчканата кожа две сълзи блестят...
две сълзи... една любов човешка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Или Дадарова Все права защищены
