Две сълзи
Косите - побелели като сняг,
кожата - набръчкана и вехта.
Но в сърцето си е вечно млад,
в очите му блести надежда.
В треперещите си ръце държи
стара снимка... стара, избеляла.
Старческата му душа тъжи
за онази, дето с него извървяла
хилядите пътища на техния живот,
все различни, неутъпкани, нелеки.
И в сърцето си бе вечно млада,
в очите ù той виждаше надежда.
Дали го чака някъде в други свят,
дали ще дойде ден за нова среща?
По набръчканата кожа две сълзи блестят...
две сълзи... една любов човешка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
