"Приличат си!" - ми казват, не отричам -
"Имат тук-таме обща черта!".
Ще лъжа себе си и тебе ще обичам,
виновен си, че мамя любовта!
Той има твоите очи, ръце
и даже носи твойто име.
И измореното във мен сърце
предава се, за него днес ще бие!
Ще мине време, ще привикна,
ще спра да лъжа себе си и него,
ще се пречупя и ще го обикна,
ще бъдем вече двамата едно.
Той няма да е просто двойник,
ще бъде цар на всичките ми дни,
а споменa за теб - покойник -
ще го оплача и ще го заровя... и ще преболи!
© Таня Момчева Все права защищены