Написано под въздействието на пиесата "Първа любов" от Самюел Бекет.
Спектакълът е номиниран два пъти за "Икар" в категория Дебют -
за режисура и за изпълнението на Павлин Димитров в ролята на Обичащия.
Той спечели - честито! Другият актьор е синът ми.
http://www.youtube.com/watch?v=RHKXVhFw1Vc
Двама души във мене живеят.
АЗ-ът и НЕ АЗ-ът те се наричат.
Първият е романтично отвеян,
а вторият пречи му да обича.
Обичащият е страшно сърдечен,
доверчив и до глупост наивен.
Другият АЗ - опонентът му вечен -
все мърмори, сърдит и пасивен.
АЗ-ът плува в пространства незрими,
нереални, добри, нетипични....
НЕ АЗ-ът е все анти. Непримирим е.
Тъпче АЗ-а. ("Прости, нищо лично!")
Харесвам АЗ-а. Дори го обичам.
Той е нежното, пламенно Его.
Виж, НЕ АЗ-ът е нещо различно....
(Да се бях отървала от него...)
Примирявам се... не ми се говори...
Моята двойственост все ме преследва...
Когато АЗ- ът очите си затвори,
и НЕ АЗ-ът - ще не ще - ще го последва.
© Нина Чилиянска Все права защищены