10 янв. 2015 г., 14:30

Дворец-2

536 0 1

В двореца от своя храм,

сърцето си питам, не знам...

Отново да тръгна от там

и на спомени мили отдам.

Напуснах бащиния кът

и тръгнах по незнаен път.

Сега съм вече на върхът,

ала без тебе празен е светът!

Затварям всичките врати,

а времето така лети.

Били сме двама... аз и ти,

тръгвам си... Прости!

Не дочаках те, любов!

Какво, че чувам твоя зов?

Към високото летим,

към звездите се стремим,

но после сред тишината,

остава да плаче душата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кой неблагодарник успя да те накара да напишеш този красив, но тъжен стих? Дай го насам да се разправя с него!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...