Дворец-2
536
0
1
В двореца от своя храм,
сърцето си питам, не знам...
Отново да тръгна от там
и на спомени мили отдам.
Напуснах бащиния кът
и тръгнах по незнаен път.
Сега съм вече на върхът,
ала без тебе празен е светът!
Затварям всичките врати,
а времето така лети.
Били сме двама... аз и ти,
тръгвам си... Прости!
Не дочаках те, любов!
Какво, че чувам твоя зов?
Към високото летим,
към звездите се стремим,
но после сред тишината,
остава да плаче душата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Благослава Георгиева Все права защищены
