Дворец-2
534
0
1
В двореца от своя храм,
сърцето си питам, не знам...
Отново да тръгна от там
и на спомени мили отдам.
Напуснах бащиния кът
и тръгнах по незнаен път.
Сега съм вече на върхът,
ала без тебе празен е светът!
Затварям всичките врати,
а времето така лети.
Били сме двама... аз и ти,
тръгвам си... Прости!
Не дочаках те, любов!
Какво, че чувам твоя зов?
Към високото летим,
към звездите се стремим,
но после сред тишината,
остава да плаче душата!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Благослава Георгиева Todos los derechos reservados
