Двубой

В хоризонта на очите ни

бавно тлее денят.

Без капка влага, изгарящи,

в двубой са устните,

твоят дъх и ударите на сърцето ми.

Потънал в твойте възприятия -

недостижимата, сънувана реалност,

чертая щрихите на спомена,

защото се страхувам... да...

от себе си - като дух от утро.

Но той ще дойде - отбоят...

и ще възвести на хората

с пропяването на петлите:

“победени” сме и двамата.